Помагаме на хиляди украинци, но нападателите се опитват да ни спрат кислорода – вицепрезидент на Всеукраинската благотворителна фондация „Мир и доброта“
Затова днес ще говорим за реалностите и проблемите на доброволческата работа с Александър Цверкович, вицепрезидент на Всеукраинската благотворителна фондация „Мир и доброта“.
Г-н Александър, вашата фондация съществува повече от 10 години, така че, моля, разкажете ни как започна всичко.Какво провокира създаването му?
Александър Цверкович: Желанието да помогнеш. В миналото се правеше случайно, когато някой ми каже за семейство, което има нужда от помощ или види билборд за набиране на средства и т.н. Но с времето разбрах, че може да се прави систематично и в по-голям мащаб. И тогава, заедно с приятели съмишленици, основахме Всеукраинската благотворителна фондация, която сега се нарича Фондация "Мир и доброта".
Как се промени дейността на фондацията през 2014 г. и 2022 г., след като започна пълномащабното нахлуване на Русия?
Александър Цверкович: През 2014 г. ние пряко помогнахме на доброволческите батальони, особено на тези, защитаващи Мариупол. Обърнахме повече внимание и помощ на болни деца и сиропиталища, подкрепихме семейства с ниски доходи, погрижихме се за възрастни хора и финансирахме развитието на социални и спортни проекти. С избухването на пълномащабна война ние се преформатирахме. И през 2022 г. отворихме нови области на помощ: възстановяване на училища, детски градини и културни центрове, които бяха повредени или разрушени в резултат на руската агресия. Започнахме да се фокусираме повече върху семействата на вътрешно разселени лица и сираците.
Планирахме и вече закупихме парцел и направихме проект за изграждане на цял град за хора, които са загубили домовете си. Трябваше да е мегапроект. В момента обаче е задържан.
През 2022 г. съсредоточихме ресурсите и възможностите си в помощ на пострадалите от действията на окупаторите. През първите 100 дни, заедно с нашите партньори, хранехме десетки хиляди хора в Киев и региона всеки ден. През първите 150 дни от началото на войната нашите доброволци са доставили и раздали повече от 100 000 хранителни пакета, всеки от които съдържа 10-15 килограма от най-важните храни и допълнителни 7000 тона храна и лекарства. Също така сме доставили и предоставили на хората множество комплекти хигиенни средства и битова химия.
Доставихме помощта директно до местата, където се водеха военните действия – Буча, Бородянка, Гостомел, Макаров, части от Донецка, Запорожка, Николаевска, Харковска и Херсонска области. Например в Николаевска област, когато имаха водна криза, откарвахме цели камиони вода там и я раздавахме на хората.
Имаме тясно сътрудничество с детската полиция. Заедно помагаме на децата.
Как определяте получателите на помощта?
Александър Цверкович: По различни начини. През февруари-март 2022 г. всичко беше толкова динамично, че дори нямахме време да седнем и да следим кой от какво има нужда, всичко беше направено и прехвърлено възможно най-бързо и на доверие. Но най-вече получаваме заявления чрез социалните медии и уебсайта. Имаме определени критерии и алгоритъм, за да определим дали кандидатът наистина има нужда от такава помощ. При потвърждение и при възможност покриваме нуждата. Също така имаме установени контакти с местните власти в различни региони. Те също ни изпращат заявки, които покриваме.
Задоволени ли са военните нужди?
Александър Цверкович: Разбира се, въпреки че се занимавахме предимно с хуманитарна и социална дейност, с времето започнаха да ни постъпват молби от военните. Общо успяхме да прехвърлим на въоръжените сили 30 автомобила, 5 евакуационни автобуса, голям брой каски, бронежилетки, далекомери, дронове, термовизионни камери и др. Помогнахме и с ремонт на автомобили и резервни части.
Понякога помагахме на други фондации, като знаехме откъде да купим оборудване за военните и как да го доставим бързо, и затова организирахме покупката и логистиката. Направихме много, не всичко беше разгласено и нямахме намерение, но направихме много в сътрудничество с други фондации.
Какви средства използва фондът?
Александър Цверкович: Основата е собствени средства. Това означава основателите на фондацията, партньори и приятели. Част от тях са дарения от филантропи. Има дарения от 20 хиляди долара и 10 гривни.
Можете ли да ни кажете повече за проекта за изграждане на град за хора, които са загубили домовете си?
Александър Цверкович: Поради руската агресия много украинци окончателно загубиха домовете си. Те просто няма къде да се върнат. Ето защо ние, заедно с нашите партньори, искахме да помогнем поне на част от тези хора. Проектирахме изграждането на вилна общност за 144 къщи (450 души) близо до Киев. Това е много готин проект с игрища за минифутбол и баскетбол, coworking пространство, инфраструктура, пункт за първа помощ и магазин. За това строителство са направени всички грешки, изготвен е проект и е закупен парцел. По отношение на инвестициите, това не са високи цифри. Според мен, ако успеем да го реализираме, ще послужи за пример и на други благотворители, които имат желание и средства да помагат на хората. Освен това имаме планове за втория град. Там мащабът е по-голям – строителство на 50 хектара за 20 000 души. Но ние все още стоим.
Защо бяха спрени проектите?
Александър Цверкович: Това е неприятна част от разговора за мен. Защото някои хора помагат, като влагат душата, силата и парите си, а други се опитват да спечелят от това. Това се случи с нас. Един от нашите складове в Киев, където съхраняваме голямо количество хуманитарна помощ, беше заловен и частично разграбен. От няколко месеца титушките не допускат наши представители вътре. Само веднъж заедно с полицията успяхме да влезем в сградата. И видяхме, че много медицинско оборудване, което се готвихме да прехвърлим на болниците, беше откраднато, много хранителни продукти, предназначени за хората от деокупираните територии, бяха развалени, имаме специално оборудване и униформи за Държавната служба за извънредни ситуации и сапьори в складовете, които също не можем да прехвърлим. Общо имаме хуманитарна помощ за милиони гривни, включително тази, дарена от чуждестранни благодетели, които просто отказват да разберат нашите обяснения, че не можем да влезем в собствените си складове и да доставим такива основни неща по време на войната. За тях това е отвъд адекватното разбиране.
Така че, за съжаление, ние сме принудени да изразходваме цялата си енергия и ресурси за борба с нападатели, които имат влияние и покровители в правителството. Те просто искат да печелят позорно от хуманитарна помощ. Ето защо част от дейностите на фондацията не могат да бъдат реализирани в момента.
Помолихте ли полицията за помощ?
Александър Цверкович: Да, използвахме всички законови лостове. Неколкократно сме се обаждали в полицията, подавали сме жалби до ДСБ и съдилищата. Сега обаче всичко се сведе до забавяне на процеса и безотговорното мълчание на правоохранителните и регулаторните органи. Междувременно тонове храна, които трябваше да бъдат доставени на 15-20 000 украинци, се развалят в складовете, а около 30 болници продължават да чакат с месеци необходимото им оборудване, да не говорим за военните и спасителите.
Така че днес можем да разчитаме само на силата на публичността, всъщност на вас, журналистите.
Помагаме на хиляди украинци, но нападателите се опитват да ни спрат кислорода – вицепрезидент на Всеукраинската благотворителна фондация „Мир и доброта“
Източник: prm.ua
Затова днес ще говорим за реалностите и проблемите на доброволческата работа с Александър Цверкович, вицепрезидент на Всеукраинската благотворителна фондация „Мир и доброта“.
Г-н Александър, вашата фондация съществува повече от 10 години, така че, моля, разкажете ни как започна всичко. Какво провокира създаването му?
Александър Цверкович: Желанието да помогнеш. В миналото се правеше случайно, когато някой ми каже за семейство, което има нужда от помощ или види билборд за набиране на средства и т.н. Но с времето разбрах, че може да се прави систематично и в по-голям мащаб. И тогава, заедно с приятели съмишленици, основахме Всеукраинската благотворителна фондация, която сега се нарича Фондация "Мир и доброта".
Как се промени дейността на фондацията през 2014 г. и 2022 г., след като започна пълномащабното нахлуване на Русия?
Александър Цверкович: През 2014 г. ние пряко помогнахме на доброволческите батальони, особено на тези, защитаващи Мариупол. Обърнахме повече внимание и помощ на болни деца и сиропиталища, подкрепихме семейства с ниски доходи, погрижихме се за възрастни хора и финансирахме развитието на социални и спортни проекти. С избухването на пълномащабна война ние се преформатирахме. И през 2022 г. отворихме нови области на помощ: възстановяване на училища, детски градини и културни центрове, които бяха повредени или разрушени в резултат на руската агресия. Започнахме да се фокусираме повече върху семействата на вътрешно разселени лица и сираците.
Планирахме и вече закупихме парцел и направихме проект за изграждане на цял град за хора, които са загубили домовете си. Трябваше да е мегапроект. В момента обаче е задържан.
През 2022 г. съсредоточихме ресурсите и възможностите си в помощ на пострадалите от действията на окупаторите. През първите 100 дни, заедно с нашите партньори, хранехме десетки хиляди хора в Киев и региона всеки ден. През първите 150 дни от началото на войната нашите доброволци са доставили и раздали повече от 100 000 хранителни пакета, всеки от които съдържа 10-15 килограма от най-важните храни и допълнителни 7000 тона храна и лекарства. Също така сме доставили и предоставили на хората множество комплекти хигиенни средства и битова химия.
Доставихме помощта директно до местата, където се водеха военните действия – Буча, Бородянка, Гостомел, Макаров, части от Донецка, Запорожка, Николаевска, Харковска и Херсонска области. Например в Николаевска област, когато имаха водна криза, откарвахме цели камиони вода там и я раздавахме на хората.
Имаме тясно сътрудничество с детската полиция. Заедно помагаме на децата.
Как определяте получателите на помощта?
Александър Цверкович: По различни начини. През февруари-март 2022 г. всичко беше толкова динамично, че дори нямахме време да седнем и да следим кой от какво има нужда, всичко беше направено и прехвърлено възможно най-бързо и на доверие. Но най-вече получаваме заявления чрез социалните медии и уебсайта. Имаме определени критерии и алгоритъм, за да определим дали кандидатът наистина има нужда от такава помощ. При потвърждение и при възможност покриваме нуждата. Също така имаме установени контакти с местните власти в различни региони. Те също ни изпращат заявки, които покриваме.
Задоволени ли са военните нужди?
Александър Цверкович: Разбира се, въпреки че се занимавахме предимно с хуманитарна и социална дейност, с времето започнаха да ни постъпват молби от военните. Общо успяхме да прехвърлим на въоръжените сили 30 автомобила, 5 евакуационни автобуса, голям брой каски, бронежилетки, далекомери, дронове, термовизионни камери и др. Помогнахме и с ремонт на автомобили и резервни части.
Понякога помагахме на други фондации, като знаехме откъде да купим оборудване за военните и как да го доставим бързо, и затова организирахме покупката и логистиката. Направихме много, не всичко беше разгласено и нямахме намерение, но направихме много в сътрудничество с други фондации.
Какви средства използва фондът?
Александър Цверкович: Основата е собствени средства. Това означава основателите на фондацията, партньори и приятели. Част от тях са дарения от филантропи. Има дарения от 20 хиляди долара и 10 гривни.
Можете ли да ни кажете повече за проекта за изграждане на град за хора, които са загубили домовете си?
Александър Цверкович: Поради руската агресия много украинци окончателно загубиха домовете си. Те просто няма къде да се върнат. Ето защо ние, заедно с нашите партньори, искахме да помогнем поне на част от тези хора. Проектирахме изграждането на вилна общност за 144 къщи (450 души) близо до Киев. Това е много готин проект с игрища за минифутбол и баскетбол, coworking пространство, инфраструктура, пункт за първа помощ и магазин. За това строителство са направени всички грешки, изготвен е проект и е закупен парцел. По отношение на инвестициите, това не са високи цифри. Според мен, ако успеем да го реализираме, ще послужи за пример и на други благотворители, които имат желание и средства да помагат на хората. Освен това имаме планове за втория град. Там мащабът е по-голям – строителство на 50 хектара за 20 000 души. Но ние все още стоим.
Защо бяха спрени проектите?
Александър Цверкович: Това е неприятна част от разговора за мен. Защото някои хора помагат, като влагат душата, силата и парите си, а други се опитват да спечелят от това. Това се случи с нас. Един от нашите складове в Киев, където съхраняваме голямо количество хуманитарна помощ, беше заловен и частично разграбен. От няколко месеца титушките не допускат наши представители вътре. Само веднъж заедно с полицията успяхме да влезем в сградата. И видяхме, че много медицинско оборудване, което се готвихме да прехвърлим на болниците, беше откраднато, много хранителни продукти, предназначени за хората от деокупираните територии, бяха развалени, имаме специално оборудване и униформи за Държавната служба за извънредни ситуации и сапьори в складовете, които също не можем да прехвърлим. Общо имаме хуманитарна помощ за милиони гривни, включително тази, дарена от чуждестранни благодетели, които просто отказват да разберат нашите обяснения, че не можем да влезем в собствените си складове и да доставим такива основни неща по време на войната. За тях това е отвъд адекватното разбиране.
Така че, за съжаление, ние сме принудени да изразходваме цялата си енергия и ресурси за борба с нападатели, които имат влияние и покровители в правителството. Те просто искат да печелят позорно от хуманитарна помощ. Ето защо част от дейностите на фондацията не могат да бъдат реализирани в момента.
Помолихте ли полицията за помощ?
Александър Цверкович: Да, използвахме всички законови лостове. Неколкократно сме се обаждали в полицията, подавали сме жалби до ДСБ и съдилищата. Сега обаче всичко се сведе до забавяне на процеса и безотговорното мълчание на правоохранителните и регулаторните органи. Междувременно тонове храна, които трябваше да бъдат доставени на 15-20 000 украинци, се развалят в складовете, а около 30 болници продължават да чакат с месеци необходимото им оборудване, да не говорим за военните и спасителите.
Така че днес можем да разчитаме само на силата на публичността, всъщност на вас, журналистите.